Nov 16, 2008, 8:44 PM

Празник...

  Poetry » Love
650 0 0

Празник е сега,

ала не и в моята душа.

Ти навярно си си у дома -

там, при своята жена.

Мислите ти са при мен,

ала тялом си до нея ти.

Стоя си аз сама

и чакам теб и любовта.

Обаче, зная, че ще дойде моя ден,

когато ти ще дойдеш променен

и единствено към мене устремен,

за да останеш завинаги до мен

и да изпълваш всеки ден със мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце слънце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...