Nov 16, 2008, 8:44 PM

Празник...

  Poetry » Love
649 0 0

Празник е сега,

ала не и в моята душа.

Ти навярно си си у дома -

там, при своята жена.

Мислите ти са при мен,

ала тялом си до нея ти.

Стоя си аз сама

и чакам теб и любовта.

Обаче, зная, че ще дойде моя ден,

когато ти ще дойдеш променен

и единствено към мене устремен,

за да останеш завинаги до мен

и да изпълваш всеки ден със мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце слънце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...