ПРАЗНИК
"Празнувам днес!
Пред мен бутилка празна
се търкаля по мръсната земя.
Ридаят думите, а уж е празник,
навършвам осемнадесет лета."
До дъно спомени отпивам. Жадни са очите.
(Всяка клетка в мене бавно се разкъсва).
Налей ми вино, от горчивото, като сълзите,
за да се напия, и след това да се прекръстя,
за да не помня името на своята проклета болка.
(Дори годините не успяха да я заличат).
Налей кръчмарю, имам нужда, само, колко
от търсене дори ръцете ме болят.
Налей! До дъно всяка чаша ще изпивам!
Нека бавно ме убива всяка глътка!
И само ехото ще ми напомня колко съм
красива,
във шепота на очакваните стъпки.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
