Jun 16, 2007, 12:48 AM

ПРАЗНИК 

  Poetry
582 0 6

"Празнувам днес!
Пред мен бутилка празна
се търкаля по мръсната земя.
Ридаят думите, а уж е празник,
навършвам осемнадесет лета."



До дъно спомени отпивам. Жадни са очите.
(Всяка клетка в мене бавно се разкъсва).
Налей ми вино, от горчивото, като сълзите,
за да се напия, и след това да се прекръстя,

за да не помня името на своята проклета болка.
(Дори годините не успяха да я заличат).
Налей кръчмарю, имам нужда, само, колко
от търсене дори ръцете ме болят.

Налей! До дъно всяка чаша ще изпивам!
Нека бавно ме убива всяка глътка!
И само ехото ще ми напомня колко съм
                                        красива,
във шепота на очакваните стъпки.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сложи точка след тази болка.Оттук нататък отвори сърцето си и си позволи да бъдеш щастлива,Сис.Нали знаеш,мислите ни формират реалността ни.Започни с тях,мила,промени ги ..{}
    И се усмихни ,животът е прекрасен!

    А стиха е толкова истински...
  • Тъжен стих за весел повод.
    Усмихни се, Сияна!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви приятели!
    Просто..празнувах сама..
    Усмихнат ден!
  • Тъжна звучиш на празника си!

    Усмихни се поне малко!
  • Ах,ама наистина ли имаш празник?
    Пожелавам ти всичко хубаво,нека пълнолетието и след него имаш само хубави моменти!!!Не страдай...
  • ЧЕСТИТ ОСЕМНАДЕСЕТИ РОЖДЕН ДЕН,МИЛА!
    ПОЖЕЛАВАМ ТИ СБЪДВАНЕ НА ВСИЧКИТЕ МЕЧТИ
    И НИКАКВА БОЛКА И СЪЛЗИ!!!
    И аз изкарах осемнадесетия дси рожден ден по този начин,мила,в загърбването на един спомен...сега много съжалявам!!!
    Затова се весели....!!!
    Прегръдка и целувка за празника,мила!
Random works
: ??:??