Днес е Сирни Заговезни,
ден за прошка, ден за доброта,
днес е празник слънчев и щастлив,
за протегната приятелски ръка
и за простената вина.
Безгрешни хора няма,
всеки греши щом е жив,
понякога от безпричинна суета,

понякога подвластен на гнева,
понякога воден от глупостта,
понякога просто така...
Затова на този ден светъл и красив,
изричаме вълшебните слова:
„Прошка искам, прошка давам,
понякога и аз ранявам,
за грешките се извинявам”.
Знайно е от древни времена,
човешко е да сгрешиш,
божествено е да простиш.
Щом Бог прости  на своите врагове,
непростимите им грехове,
щом ,Той, нашият велик  учител,
прости за голготския  кръст,
на който беше разпнат без вина
и за венеца трънен в своите коси,
значи няма непростими вини.
Защото всяко зло се побеждава
само с добро, защото прошката
и любовта заедно са доброто,
което върти на живота колелото.