Mar 19, 2015, 10:44 AM

Празник в спалнята

  Poetry » Love
518 0 6

Приятно е,

когато у дома се връщам,

понесъл слънцето на рамо,

да ме посрещаш на вратата.

 

Добре ми е,

когато дрехата поемаш

и слагаш на закачалка,

и я подреждаш акуратно.

 

И мило е,

когато чехлите подаваш

за уморените ми стъпки

със твоите прекрасни пръсти.

 

Харесвам те,

когато гушнала се в мене,

с вълнуващо гласче ме питаш:

"Добре ли мина днес денят ти?"

 

Обичам те,

когато в спалнята ни влизаш

с загадъчно красива дреха

с готовност и до мен да легнеш...

 

Тогава, ех!

от рамо слънцето ми слиза

и цялата ни спалня светва

в очакване да види празник...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • от рамо слънцето ми слиза...

    Бисер!
  • Много ми хареса този празник!
    Целия стих е пропит с много любов.
    Поздрави, Никола!
  • "Понесъл слънцето на рамо"!
    Чудесен образ-метафора.
    Такъв мъж сам носи празника в дома си...
    Поздравления!
  • Много чувствено стихотворение си написал, Никола, за най-скъпия си човек - жената до теб. Щастливка е тя, че има кой да пише така за нея.

    Поздравявам те за отлично свършената работа!
  • Прекрасно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...