Празните

Poetry » Philosophical

549 4 4

Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!

Нали се пълнеха докрай хамбари,
за топла питка, вкусен хляб и песен?
Останаха от класовете стари
дъждовен дъх на късна, късна есен...

Онези празни класове се питам
къде прекършиха ръце и спряха?
Години дълги, дълго ще се скитам,
преди да разбера защо умряха.

Защо понесли сиво от простора
безплътни, празни и така сиротни,
напомнят сенки на тези хора,
дошли в света и тръгнали самотни!

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Хубаво! Много!

2024-10-30T12:53:46+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Носталгията живее в нас, докато сме живи:
шепне в непредвиден час спомени красиви...

2024-10-30T09:03:20+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Носталгично по Добруджанското плодородие красота! Много ми хареса, Лети!

2024-10-30T07:53:53+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Детелина, отново усещам Вашата обич и носталгия по плодородната земя и трудолюбивите хора на Добруджа! С много чувство и красота сте написала това стихотворение!

2024-10-30T07:38:13+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0