Изгубен смисъл и избледняла надежда,
за всичко непростимо отново глава свежда.
Личат в очите искрици малки,
но това са само отблясъци от сълзите жалки.
Празна алея, сама там стои,
но никой не спира , никой не вижда красотата в сивите очи.
Устните треперят и едва се процежда
онова, което сърцето от много време нарежда.
Тя за милост не моли, тя съжаление не иска,
изгубила всичко, в ръка още стиска
онази малка частица щастие, за която копнее,
сърцето, което не успя да завладее. ...