Празно сърце
Погледни ми очите насълзени,
помисли - искаш ли да ги боли
за това, че бяха така унизени –
как ги само умело заобиколи.
Попитай гласа ми онемял
дали моли пак монотонно?
Всичко, към което съм стремял –
ще се окаже ли незаконно?
Погледни в сърцето ми празно
дали тече от кръвта любовна,
дали и то не е вече заразно
след инжекцията отровна?
Попитай го как без теб издържа,
кърви ли тихо или се прикрива,
как успява да се въздържа,
тайните дали вече разкрива?
Това сърце празно пак те иска
в бъдеще с неизтрити следи,
за последно поема риска –
с надежда да е както преди.
© Никица Христов All rights reserved.
