Кога отмина времето? Кога ли?
Дори следа след себе си не ми остави,
и дъх на лято или есен.
Отиде си и някак си забрави
да ми изпее на раздяла песен,
да ми напомни,
спомен да остави,
да ме разтърси,
или да погали,
очите ми в контраст да подчертае,
косите да разроши,
да оправи.
Отиде си и просто ме забрави.
Сега стоя на пътя,
по средата.
Зад мен е пусто както в самотата.
Пред мен неясно -
падаща сълзата -
премрежва чувства -
чувствам празнотата.
© Дарина Дякова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
