Кога отмина времето? Кога ли?
Дори следа след себе си не ми остави,
и дъх на лято или есен.
Отиде си и някак си забрави
да ми изпее на раздяла песен,
да ми напомни,
спомен да остави,
да ме разтърси,
или да погали,
очите ми в контраст да подчертае,
косите да разроши,
да оправи.
Отиде си и просто ме забрави.
Сега стоя на пътя,
по средата.
Зад мен е пусто както в самотата.
Пред мен неясно -
падаща сълзата -
премрежва чувства -
чувствам празнотата.
© Дарина Дякова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
