Празнота
Кога отмина времето? Кога ли?
Дори следа след себе си не ми остави,
и дъх на лято или есен.
Отиде си и някак си забрави
да ми изпее на раздяла песен,
да ми напомни,
спомен да остави,
да ме разтърси,
или да погали,
очите ми в контраст да подчертае,
косите да разроши,
да оправи.
Отиде си и просто ме забрави.
Сега стоя на пътя,
по средата.
Зад мен е пусто както в самотата.
Пред мен неясно -
падаща сълзата -
премрежва чувства -
чувствам празнотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дякова Всички права запазени
