Празнота след края
Ще разкъсам аз сърцето си с ръце
и твоето име от него ше изтръгна.
Няма да оставя любов нито зрънце,
ще си отида без да се обърна.
Ще заровя аз останалата обич
в дълбоката черна и страшна земя.
Ще стоя и ще ровя в пръстта без да плача,
ще плаче небето-моето сърце вече умря!
И вместо с душа ще си тръгна с бездна,
в която няма да има вече любов,
няма да има даже късче надежда,
а само мракът глух оставащ
след един празен зов...
и твоето име от него ше изтръгна.
Няма да оставя любов нито зрънце,
ще си отида без да се обърна.
Ще заровя аз останалата обич
в дълбоката черна и страшна земя.
Ще стоя и ще ровя в пръстта без да плача,
ще плаче небето-моето сърце вече умря!
И вместо с душа ще си тръгна с бездна,
в която няма да има вече любов,
няма да има даже късче надежда,
а само мракът глух оставащ
след един празен зов...
© Калпазанче All rights reserved.
