Oct 21, 2007, 12:52 PM

Празното легло

  Poetry
955 0 1

Празното легло пак тебе чака.
Искам да се плъзна по теб...
Празното легло само е в мрака...
Празно е за мен и за теб...



Празното легло само потръпва
в мислите за страст и грях...
Празното легло за нас стои,
празното легло не носи страх...


В празното легло сме двама с тебе,
но то все празно е... Защо?
Нима между душите ни ранени,
едно легло ще чака само?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво стихотворение. Като идея и емоция си постигнала всичко, но за другото не мога да ти кажа нищо, то е между вас и е студено.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...