Преброждане на пустинята
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници.
Затова ли в душите вилнее безмилостна суша
и защото ли братът превърнал е брат си във враг?
Аз съм само прашинка, понякога даже не слушам
как се борят тайфуни отвън пред разбития праг.
Уморих се да бъда бурмичка в един механизъм,
който трудно отмерва секунда любов, доброта.
Дълго дирих кому да харижа последната риза,
ала ближен не найдох и спрях да кръстосвам света.
Ще изчезне набързо след мене светлинната диря,
със която подписах живота си – миг пропилян.
Ако с Рай ме залъгват да бъда послушна и мирна,
щом си тръгна оттук – не желая да стигна дотам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
