20 mar 2023, 7:13

Преброждане на пустинята 

  Poesía » Otra
256 5 11

ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА

Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници.

Затова ли в душите вилнее безмилостна суша
и защото ли братът превърнал е брат си във враг?
Аз съм само прашинка, понякога даже не слушам
как се борят тайфуни отвън пред разбития праг.

Уморих се да бъда бурмичка в един механизъм,
който трудно отмерва секунда любов, доброта.
Дълго дирих кому да харижа последната риза,
ала ближен не найдох и спрях да кръстосвам света.

Ще изчезне набързо след мене светлинната диря,
със която подписах живота си – миг пропилян.
Ако с Рай ме залъгват да бъда послушна и мирна,
щом си тръгна оттук – не желая да стигна дотам.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??