По стъклата се стичат сълзи
Като тия от моите очи
Време за любов е, обаче
И щастието може да плаче.
Някой реши да ме защити,
Но в гърлото парят сълзи -
Сълзи от радост и кураж,
Че свободата ми не е мираж.
Прегърнах свободата с ръце,
Но пак е мокро моето лице,
А сърцето ми весело чука,
Като под стрехата капчука.
Дъждът, който мие стъклата,
Неволно ги кара да плачат.
Сълзите от радост са чисти -
Пречистват и моите мисли.
© Нели All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
