Пречупвам се
Пречупвам се, спри ме.
Предавам се.
Малко по малко се губя.
Къде съм, какво имам?
От писъци радостта не мога да чуя.
Със златни къдрици без блясък съм.
Малка като песъчинка в купчина пясък съм.
Нищо не се нарежда, пречупвам се.
От всичко и всички отдръпвам се.
Пристъпвам, виждам, желае ме.
С мили думи непрестанно ласкае ме.
Но как да му дам всичко,
като го няма каквото беше налично?
Няма пламък в мене,
искра даже няма.
В любимите неща няма наслада.
За мъка даже сила не остана.
Просто стоя, стоя няма.
Не мърдам, нищо не казвам.
Пречупвам се и се отказвам…
© Деси All rights reserved.
