17.05.2011 г., 23:10

Пречупвам се

1.2K 0 4

Пречупвам се, спри ме.

Предавам се.

Малко по малко се губя.

Къде съм, какво имам?

От писъци радостта не мога да чуя.

 

Със златни къдрици без блясък съм.

Малка като песъчинка в купчина пясък съм.

Нищо не се нарежда, пречупвам се.

От всичко и всички отдръпвам се.

 

Пристъпвам, виждам, желае ме.

С мили думи непрестанно ласкае ме.

Но как да му дам всичко,

като го няма каквото беше налично?

 

Няма пламък в мене,

искра даже няма.

В любимите неща няма наслада.

За мъка даже сила не остана.

Просто стоя, стоя няма.

 

Не мърдам, нищо не казвам.

Пречупвам се и се отказвам…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...