Пред едно сърце
Пред едно сърце
Дълъг път изминах,
дълъг път до твоето сърце
и на входа аз загинах
като удавник сред тюркоазено море...
Паднах там, изгубих се,
нима пред мен - заключени врати?
Погледнах пак, разбудих се,
недоловимо паролата ми шепнеш ти...
Къде си? Да те видя!
Да те видя, сърце,
да те усетя,
да те докосна със перце!
Златокрило ли си или мрачнотъжно,
знам, самотно чакаш да те разбера,
искам те леко и летежно,
искам те, със свободата да те окова...
Защо шептиш тъй безмълвно тук, сърце?
Остави леден страх и лъжа, покрита със ръжда.
Крещи, сърце, и виж тук моето лице!
Аз съм прегръдка на вечнобляскава звезда!
© Михаела Грънчарова All rights reserved.
