Пред изгрев
...а ако искаш да обичаш някого...
Навън мирише на измити улици
и в тъмното напипва своята пътека
светлината.
...Една калинка не разбира залеза на слънцето...
Навярно тя пълзи към уличната лампа.
...А ако искаш да обичаш само някого...
да продължаваш да обичаш,
когато можеш да почувстваш всеки друг по-близък...
Без да усетиш как - развиделяло е.
Асфалтът се е издължил
от мокрите петна.
...Но няма вече тъмнина
и никой не прикрива грозното
в онова - набръчканото огледало
на душата,
в което изродите стават и красиви...
Една калинка не познава слънцето...
Навярно тя пълзи към уличната лампа.
И няма никога да разбере,
че се е съмнало.
© Младен Мисана All rights reserved.
