Омръзна ми да пиша мисли, неизказани.
Пътеки в тъмното да правя
сред глухи храсти в непроходните гори.
Нозете ми, издрани от бодлите им,
кървят оставяйки след себе си
пак светещи следи.
Омръзна ми, да ме разбират грешно.
Реших, че ще е по-добре да замълча.
Нали на всички им се струва смешно,
когато видят себе си във другият "просяк"?
Малцина имат смелост да се разпознаят
във отражението си, ...