ПРЕД МОИТЕ ОЧИ
През зимата отново, знам,
пак сама съм аз.
Неразбираемо, красиво
виждам бялата надежда.
Бяла зимна приказка една
убива ме и само капка кръв
държи ме на крака.
Забелязвам, че по китката ми
тече и тя след хилядите други.
Светът се губи, но се вижда друг,
съвсем различен, по-обичан,
с безценно име той дарен.
Пред моите очи
е вече един нов ден...
© Привидение Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
