Пред тебе съм безсилен
Господи, нима не съм заслужил
милостивия ти поглед?
Честно аз до днес на теб съм служил.
Заслужавам твоя проглед.
Толкова години на земята
все на тебе уповавам.
Зло към мен не искам да замята,
радост в мен да заковавам.
В църквата редовно аз не ходя,
но те нося във душата.
Във съня си в небесата бродя.
Вярвам в твоята десница свята.
Има ли те или пък те няма,
но си разум непосилен.
Ти си ми загадката голяма,
щом пред тебе съм безсилен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
