Предаден
Защо се обиждаш, Човеко,
когато ти кажат, че спиш.
Огледай се, става ли леко
или тънеш в неволите зли!
Защо се залъгваш в нехайство,
че друг е виновен за теб?
Че ограбен си и предаден,
от близки по език и по ред.
Защо послушно навеждаш
главата и погледа ням?
В примиренчество неизбежно
натрупал си толкова срам.
Къде са ти смелите притчи?
Къде ти е юнашкият плам?
Къде са дитирамбите звучни?
Ехтят ли още в душевния храм?
Играта въвлече те в схеми
и... ставаш ненужен човек
Ежедневните твои проблеми
ще реши, нов интелект.
С бутафорна измамна нагласа
бинтоваш си болката лична.
Свободата превръщаш във мантра
и нахлузваш маска прилична.
На кого се сърдиш, Човеко?-
осъзнатата истина вече крещи.
Бъдещето в сън не зачерквай!
Буден те иска, но буден не спи!
© Валя Сотирова All rights reserved.
