Aug 27, 2009, 9:54 PM

Предателство 

  Poetry » Other
621 0 3

Натъжена сядам отново да пиша,

да изстрадам душата във стих.

Много болка във нея съм скрила,

в думите търся така нужния лек.

 

Толкоз злоба не знаех, че има,

розов беше светът ми красив.

В близки хора вярно се вричах,

но забиха дълбоко ножа във мен.

 

Ще изплача сълзите, които напират

и ще тръгна отново в мечти,

с тежки  думи сега аз  ги вричам

да намерят спасение в злобата те!

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??