27.08.2009 г., 21:54 ч.

Предателство 

  Поезия » Друга
622 0 3

Натъжена сядам отново да пиша,

да изстрадам душата във стих.

Много болка във нея съм скрила,

в думите търся така нужния лек.

 

Толкоз злоба не знаех, че има,

розов беше светът ми красив.

В близки хора вярно се вричах,

но забиха дълбоко ножа във мен.

 

Ще изплача сълзите, които напират

и ще тръгна отново в мечти,

с тежки  думи сега аз  ги вричам

да намерят спасение в злобата те!

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??