Nov 28, 2008, 11:45 PM

Предателство

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Предателство

 

Ти в любов се вричаше,

колко силни думи изричаше,
а теб най-добра приятелка наричах

и за помощ винаги тичах.

Никога не ви подозирах,

как истината не съзирах,

но за вас разбрах.

Вие нож в гърба ми забихте,

живота ми разбихте.

И бавно затънах,

 самотата прегърнах,

в нейна сянка се превърнах.

Наранена съм аз

и отмъщение искам за вас!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано момичето от стихотворението не съм....но е много чувствено и красиво..браво Пепс
  • Сякаш всичките ти произведения са правени за мен! Браво
  • В днешно време предателството го има навсякъде /за съжаление/,но трябва да бъдем силни.
    Имаш дарба да пишеш, не я оставяй.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...