Предателство
Ти в любов се вричаше,
колко силни думи изричаше,
а теб най-добра приятелка наричах
и за помощ винаги тичах.
Никога не ви подозирах,
как истината не съзирах,
но за вас разбрах.
Вие нож в гърба ми забихте,
живота ми разбихте.
И бавно затънах,
самотата прегърнах,
в нейна сянка се превърнах.
Наранена съм аз
и отмъщение искам за вас!
© Петя Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
