Предателство
Най-тежи от предадена вяра,
тишината, взривена крещи.
Щом приятел честта ти предава
знам, душата ранена кърви.
А до вчера със тебе делеше
и страха, и красивия ден.
Днес, с обидни и грозни брътвежи
те жигосва, и с поглед студен.
Не унивай, такъв е животът –
ту е ведър, ту страшно зловещ.
Но дори в непрогледната доба
ще откриеш искрица от свещ.
И с надежда, че може би има
още хора със чисти души,
ти помни, че в студената зима
топъл лъч може ден да роди.
Забрави всички рани в душата,
преглътни тези скрити сълзи.
и търси – нейде там, на Земята
честността ражда всички мечти
© Йорданка Господинова All rights reserved.
