Sep 9, 2007, 8:49 PM

Предчувствие

  Poetry
633 0 7
Имам предчувствия, които никога не лъжат!
Срещам мисъл, която някога съм имал!
Виждам образ, който смътно се връща!
Как да живея с тези чувства и с огъня им!?

Мисълта ми е пленена от измислици.
Тя все се наслаждава на подробности.
И съблечена и литнала със птиците,
обича си героите и им взема ролите.

Обича се със силните духом герои,
които се задъхват и докосват сърцето,
които се разплакват в нощите, белите,
за онова... което няма да се върне вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Мисълта ми е пленена от измислици.
    Тя все се наслаждава на подробности."
    Много ми хареса стиха ти Мариола!
    Браво!
  • Сърдечни поздрави!Нека да обичаме героите, без ролите,
    както казва Хенри!!!
  • Обичам да те чета!
    Поздрав!
  • Героите рядко са в роли... ПРекрасно! Хенри
  • Много тъга тази вечер - което няма да се върне вече...как да заспя сега , Мариолче?-като ми разкажеш приказка в следващия стих. Прекрасна си. С обич.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...