9 sept 2007, 20:49

Предчувствие

  Poesía
639 0 7
Имам предчувствия, които никога не лъжат!
Срещам мисъл, която някога съм имал!
Виждам образ, който смътно се връща!
Как да живея с тези чувства и с огъня им!?

Мисълта ми е пленена от измислици.
Тя все се наслаждава на подробности.
И съблечена и литнала със птиците,
обича си героите и им взема ролите.

Обича се със силните духом герои,
които се задъхват и докосват сърцето,
които се разплакват в нощите, белите,
за онова... което няма да се върне вече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Мисълта ми е пленена от измислици.
    Тя все се наслаждава на подробности."
    Много ми хареса стиха ти Мариола!
    Браво!
  • Сърдечни поздрави!Нека да обичаме героите, без ролите,
    както казва Хенри!!!
  • Обичам да те чета!
    Поздрав!
  • Героите рядко са в роли... ПРекрасно! Хенри
  • Много тъга тази вечер - което няма да се върне вече...как да заспя сега , Мариолче?-като ми разкажеш приказка в следващия стих. Прекрасна си. С обич.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...