9 сент. 2007 г., 20:49

Предчувствие

637 0 7
Имам предчувствия, които никога не лъжат!
Срещам мисъл, която някога съм имал!
Виждам образ, който смътно се връща!
Как да живея с тези чувства и с огъня им!?

Мисълта ми е пленена от измислици.
Тя все се наслаждава на подробности.
И съблечена и литнала със птиците,
обича си героите и им взема ролите.

Обича се със силните духом герои,
които се задъхват и докосват сърцето,
които се разплакват в нощите, белите,
за онова... което няма да се върне вече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Мисълта ми е пленена от измислици.
    Тя все се наслаждава на подробности."
    Много ми хареса стиха ти Мариола!
    Браво!
  • Сърдечни поздрави!Нека да обичаме героите, без ролите,
    както казва Хенри!!!
  • Обичам да те чета!
    Поздрав!
  • Героите рядко са в роли... ПРекрасно! Хенри
  • Много тъга тази вечер - което няма да се върне вече...как да заспя сега , Мариолче?-като ми разкажеш приказка в следващия стих. Прекрасна си. С обич.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...