9 сент. 2007 г., 20:49

Предчувствие

636 0 7
Имам предчувствия, които никога не лъжат!
Срещам мисъл, която някога съм имал!
Виждам образ, който смътно се връща!
Как да живея с тези чувства и с огъня им!?

Мисълта ми е пленена от измислици.
Тя все се наслаждава на подробности.
И съблечена и литнала със птиците,
обича си героите и им взема ролите.

Обича се със силните духом герои,
които се задъхват и докосват сърцето,
които се разплакват в нощите, белите,
за онова... което няма да се върне вече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Мисълта ми е пленена от измислици.
    Тя все се наслаждава на подробности."
    Много ми хареса стиха ти Мариола!
    Браво!
  • Сърдечни поздрави!Нека да обичаме героите, без ролите,
    както казва Хенри!!!
  • Обичам да те чета!
    Поздрав!
  • Героите рядко са в роли... ПРекрасно! Хенри
  • Много тъга тази вечер - което няма да се върне вече...как да заспя сега , Мариолче?-като ми разкажеш приказка в следващия стих. Прекрасна си. С обич.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...