9.09.2007 г., 20:49

Предчувствие

635 0 7
Имам предчувствия, които никога не лъжат!
Срещам мисъл, която някога съм имал!
Виждам образ, който смътно се връща!
Как да живея с тези чувства и с огъня им!?

Мисълта ми е пленена от измислици.
Тя все се наслаждава на подробности.
И съблечена и литнала със птиците,
обича си героите и им взема ролите.

Обича се със силните духом герои,
които се задъхват и докосват сърцето,
които се разплакват в нощите, белите,
за онова... което няма да се върне вече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Мисълта ми е пленена от измислици.
    Тя все се наслаждава на подробности."
    Много ми хареса стиха ти Мариола!
    Браво!
  • Сърдечни поздрави!Нека да обичаме героите, без ролите,
    както казва Хенри!!!
  • Обичам да те чета!
    Поздрав!
  • Героите рядко са в роли... ПРекрасно! Хенри
  • Много тъга тази вечер - което няма да се върне вече...как да заспя сега , Мариолче?-като ми разкажеш приказка в следващия стих. Прекрасна си. С обич.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...