Нещо витае сред мрака...
Господи! Нещо се случва!
Нещо, което очакваме...
Нещо, което изпускаме...
Странна е тази тревога,
свита в сърцето бодливо.
Сред пепелището - огън
като змия се извива.
Ще се отдръпнем на крачка.
С пръчка в жарта ще поровим...
После... змийчето ще смачкаме.
Но
ще изпием отровата...
© Бианка Габровска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
