Aug 27, 2015, 6:23 PM  

Водена от Него

  Poetry » Other
787 0 0

 

Не ме е страх. 

От никого. 

И от нищо. 

Освен от Бог. 

А той е в мене.

На дявола отдавна

не кадя тамян? 

Квант – посят

в пръстта съм. 

В разцъфналия цвят

на духа ми 

мило се прегръщат

вечност с необят. 

……………………....... 

Пределите ли? 

Те не са ми чужди. 

Но прекосявам ги

единствено и само 

водена от Него.

С достойнство. 

И с чест. 

 

Г. Мазлум

13.07.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...