Прегърни ме, прегърни ме както никога.
Предесенно ме прегърни.
Септември ни изказва в свойте багри
и нека всеки цвят е преоткриване
на тихата възбуда,
отключила нюансите на листите под сянката
на кестена, преболедувал
своето страдание на болестта неизлечима ...
Ръждивите петна са отпечатък
на времето загнездено в кората,
а соковете мъничко нагарчат по устните
докоснали стеблата ...