Ще те целуна и ще си отида*
преди сълзи в очите ти да видя,
преди ръцете ти да ме прегърнат,
преди да тръгна, да не се завърна...
Ще те целуна и ще се стопя в нощта,
преди да ни убие любовта,
по пътя си сама ще продължа,
преди да стана твоята съдба.
Животът се превърна в кръстопът,
и всеки в своята посока си поема
преди агония и болка да унищожат
и малкото, което ни е отредено.
––––––––––––––––––––––––––––––––
* – Н. Вапцаров ("Прощално")
© П Антонова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
