Преди да дойде бялата ни зима
Аз пак те търся. Чувствата връхлитат.
Цветята във градината са малко.
В златиста есен птиците отлитат.
Намерихме любов, а плачем. Жалко...
Тъгата ти пак искам да погаля,
а зная, че разделяш я на три...
Цветя за тебе няма да пожаля,
а пролетта кому ли ще дариш?!
Деня си с уморени крачки меря.
На пресекулки вече е дъхът.
Аз дирите ти нейде ще намеря,
а чувства запечатал е стихът.
В очите ми кажи, недей да спориш,
поне един път пожела ли да ме имаш?!
За сетен път сърцето ще разтворя,
преди да дойде бялата ни зима.
© Красимир Дяков All rights reserved.
