... преди да оглушея...
... преди да оглушея...
На Любовта във индианските поля
по стъпките ми ти разчитай…
Дали си ми тотем…? Вината
дали разюздана е хищница? И скита ли?
По пяната на моите уста
на облаците пих ли синевата?
Сърцето спука ли се на места,
където ти хабер не си ми пратил?
И по гърба настръхнал на страстта
неукротените ми длани ще се спрат ли?
Дали до сбъдване във тебе ще раста?
Ще те жаждя ли в знойното си лято?
Разчитай на сърцето си гласа,
на Времето в безмилостната мрежа.
И ако още чувствата за мене живи са…
Повикай ме. Преди ушите си
за тебе да отрежа.
© Таня Георгиева All rights reserved.
