... преди да оглушея...
... преди да оглушея...
На Любовта във индианските поля
по стъпките ми ти разчитай…
Дали си ми тотем…? Вината
дали разюздана е хищница? И скита ли?
По пяната на моите уста
на облаците пих ли синевата?
Сърцето спука ли се на места,
където ти хабер не си ми пратил?
И по гърба настръхнал на страстта
неукротените ми длани ще се спрат ли?
Дали до сбъдване във тебе ще раста?
Ще те жаждя ли в знойното си лято?
Разчитай на сърцето си гласа,
на Времето в безмилостната мрежа.
И ако още чувствата за мене живи са…
Повикай ме. Преди ушите си
за тебе да отрежа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
