Преди да порасте тревата
Защо ли се събуждам рано?
Да пиша нови стихове?...
Или да чопля стари рани
в душата си от векове?...
Нали каквото да напиша
ще бъде – вятър и мъгла?
Додето Времето издиша…
И слага – черни очила…
Зората пак ще се надига
с подпухнали от сън очи,
преди да си отвори книга!
И дълго после да мълчи…
Че думите са отлетели
завинаги със оня влак,
след който Зимата пристига.
И пада от небето сняг…
Да скрие хълма и реката.
Да скрие после и градът.
Преди да порасте тревата!
И стане по-добър светът!
© Георги Ревов All rights reserved.
