В очите ти стрели остатъци
в ръце кацнал гарван като статуя
две сълзи на устните замръзнали
сърцето сред оковите лежи
небето мълнии раздират
по пътя скитници умиращи
ръце протягат към пръста
молят черната земя
да им остави гордостта
а ти вървиш незнаещ на къде
гори пръстта под твоите нозе
и тичаш със последни сили
преди във тебе всичко да убият
спасен или обречен в мрака
смъртта очакваш…
© Радка Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
