Преди да си отидеш
Преди да си отидеш, отрежи
косите ми, запомнили дланта ти,
и устните ми някак изгори,
за да не пазят в себе си дъха ти.
Ръцете ми с вериги окови,
защото ще опитват да те върнат,
и пак ще търсят твоите коси
и ще опитват пак да те прегърнат.
Очите потопи във самота,
за да не търсят вечно твоя поглед.
Погребвай моите стъпки във снега,
защото пак при тебе ще ме водят.
Преди да си отидеш, ми вземи
гласа, за да не шепна твоето име
и с моето последно “остани”
тръгни оттук и просто забрави ме.
© Мариета Караджова All rights reserved.
