etikki (Мариета Караджова) etikki (Мариета Караджова)
13 100
Oct 6, 2011, 9:14 PM

Преди да си отидеш

  Poetry » Love
970 1 8

Преди да си отидеш, отрежи 
косите ми, запомнили дланта ти, 
и устните ми някак изгори, 
за да не пазят в себе си дъха ти. 
Ръцете ми с вериги окови, 
защото ще опитват да те върнат, 
и пак ще търсят твоите коси 
и ще опитват пак да те прегърнат. 
Очите потопи във самота, 
за да не търсят вечно твоя поглед. 
Погребвай моите стъпки във снега, 
защото пак при тебе ще ме водят. 
Преди да си отидеш, ми вземи
гласа, за да не шепна твоето име 
и с моето последно “остани”
тръгни оттук и просто забрави ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0