изречена (Мая Попова) изречена (Мая Попова)
49 325
Mar 26, 2008, 6:26 PM

Преди да стреляш (посветено)

  Poetry » Other
3.2K 2 45
Не каза даже кратко "съжалявам"
след грозно съчинения пасквил,
а гузно три, но повече омаза.
(да стреляш с думи - нужен е и стил)
Мишената не мръдна. Потрепери
единствено ръката ти. Личеше.
Куршумите ти бягаха. Намери
най-празните от тях. И ги крещеше.
Нахалост! Липсата на съдържание
посоката измести. Беше смешно
едва изпуснатото ти признание,
че сбърка - нямало безгрешни.
И толкова - ръцете ти измити
и чиста съвестта ти. (А дали?)
Преди да стреляш, винаги се питай
след изстрела кого ще го боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0