Nov 30, 2007, 5:22 PM

Преди десет години

  Poetry » Love
961 0 3

        Преди десет години

 

Преди десет години те срещнах.

Преди десет години разбрах,

че мога да затворя напълно

след теб вратата  на моето сърце

и да останеш там със векове.

Но едва наскоро осъзнах,

че наранено и плачещо,

моето сърце не би открехнало

дори вратата, да се промъкне друг,

да го утеши и раните да заздрави.

То готово е на всичко,

да боли и да кърви,

но щастлив да бъдеш ти.

Обичам те, помни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля, че съм по щастлива когато аз обичам някого,
    отколкото да се чуствам само обичана от някого...
    Но всичко е любов...С много обич.
  • Имаш добро сърце, дай шанс на някой друг да стопли твоята душа!!!
    Поздрав за красивия стих, трогна ме!
  • Обичай,обичай,но бъди и обичана!!!Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...