Преди десет години
Преди десет години те срещнах.
Преди десет години разбрах,
че мога да затворя напълно
след теб вратата на моето сърце
и да останеш там със векове.
Но едва наскоро осъзнах,
че наранено и плачещо,
моето сърце не би открехнало
дори вратата, да се промъкне друг,
да го утеши и раните да заздрави.
То готово е на всичко,
да боли и да кърви,
но щастлив да бъдеш ти.
Обичам те, помни!
© Анна Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
