Преди десет години
Преди десет години те срещнах.
Преди десет години разбрах,
че мога да затворя напълно
след теб вратата на моето сърце
и да останеш там със векове.
Но едва наскоро осъзнах,
че наранено и плачещо,
моето сърце не би открехнало
дори вратата, да се промъкне друг,
да го утеши и раните да заздрави.
То готово е на всичко,
да боли и да кърви,
но щастлив да бъдеш ти.
Обичам те, помни!
© Анна Петрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
