Натежало небето, пред буря навъсено,
а пък в очите ми вече вали,
всички връзки с лятото скъсах,
пак ще дойдело, казват... дали?
Потъмняла от мъка, почти до поискване
като облака в моя прозорец, сама
шепи обич в ръката си стискам
и те чакам със вятъра, само ела...!
© Светла All rights reserved.