Преди тръгване
Тръгваш си, младост.
Сребърни нишки
танцуват смълчани в косите.
В очите ти
звездопадно
се ронят мечти.
А още е лято.
Душата ми искаща
в пясъчни замъци
крие
горещи следи…
За малко поспри.
Кафе да изпием,
… и после... върви.
Отивай си.
Остани ми приятелка.
В най-синьото на погледа ще те тая
и в ромон
на бързащите ручеи
смеха пеперуден ще търся.
Завинаги не може да си тръгнеш.
Сърцето ми остава твоят дом.
Дори пътеките да имат свършване,
с теб пак кафето си ще си пием...
Мълчешком.
© Лъки All rights reserved.
