2.12.2010 г., 20:26 ч.

Преди тръгване 

  Поезия » Друга
525 0 9

Тръгваш си, младост.

Сребърни нишки

танцуват смълчани в косите.

В очите ти

звездопадно

се ронят мечти.

А още е лято.

Душата ми искаща

в пясъчни замъци

крие

горещи следи…

За малко поспри.

Кафе да изпием,

… и после... върви.

Отивай си.

Остани ми приятелка.

В най-синьото на погледа ще те тая

и в ромон

на бързащите ручеи

смеха пеперуден ще търся.

Завинаги не може да си тръгнеш.

Сърцето ми остава твоят дом.

Дори пътеките да имат свършване,

с теб пак кафето си ще си пием...

 

Мълчешком.

 

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно и истинско!!!Поздрави и от мен!
  • Мълчешком, а силно...
    Поздрав!
  • Спрях и кафе пия...благодаря !!!Млада да е душата ти!!!Топлинка!!!
  • Поздрави, Лъки! Сърцето винаги остава младо!
  • Чудесен стих, браво! Поздрави и прегръдка от мен!
  • Чудесен стих!Имаше един израз-Сребро в косите,злато в сърцето и стомана в панталонаАко си жена малко го перифразирай, както ти харесва
    Хубав ден
  • Благодаря,мили момичета за думите ви!Мисля да отида да скрия "сребърните нишки"но преди това,нека почерпя по кафе!!!
  • "Сърцето ми остава твоят дом"
    Това е най-важното, Лъвче!
    Младостта диша в теб. И в този искрен стих!
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??