2 dic 2010, 20:26

Преди тръгване

  Poesía » Otra
734 0 9

Тръгваш си, младост.

Сребърни нишки

танцуват смълчани в косите.

В очите ти

звездопадно

се ронят мечти.

А още е лято.

Душата ми искаща

в пясъчни замъци

крие

горещи следи…

За малко поспри.

Кафе да изпием,

… и после... върви.

Отивай си.

Остани ми приятелка.

В най-синьото на погледа ще те тая

и в ромон

на бързащите ручеи

смеха пеперуден ще търся.

Завинаги не може да си тръгнеш.

Сърцето ми остава твоят дом.

Дори пътеките да имат свършване,

с теб пак кафето си ще си пием...

 

Мълчешком.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...