pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
892 17210
Jan 17, 2025, 7:10 PM

Предложение за Червената книга 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
97 1 6

Те знаят цената на хляба и как да изкачват живота.

И зърно откриват сред плява, и истина в куп от лъжи.

Живели и с две, но и с двеста, икона за тях е доброто

и старият свят им е лесен, но новият страшно тежи.

 

От нищо мечтите скроили, успешно деня пренареждат.

Понякога падат, но сили да станат намират те пак.

Лепят на коляно ожулено не лепенка – нова надежда

и, в своята зрялост обрулени, честта си превръщат в маяк.

 

Дори и с диоптри е ясно, че зло от добро различават

и, без да попаднат натясно, сгрешат ли, ще се извинят.

В най-чистия вид любовта си на чуждите хора раздават.

И залъка твой, и солта са, щом с грижа за тебе горят.

 

На слънцето болки препичат, бастунът дете не замества,

единствено в спомена тича далечната рожба към тях.

Въздишките носят с достойнство, макар и със сълзи примесени,

съдбата си те не проклинат, когато превръща ги в прах.

 

Един по един си отиват и бързо светът ще забрави,

че били са тука. А живи са техните гени и днес.

Дали тези истински хора във книгата да не добавим?

В Червената! „Сори!“ ми казва един самовлюбен гласец.

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??