Предосмомартенско
"Мъжът, който сигурно беше мъжът ù,отново наля чашите"
Из романа на Александър Чакъров "Харемът на един студент"
Предосмомартенски отбих се при една колежка,
набързо да ù честитя, на крак.
Тя изненада ме в оскъдна дрешка,
със ароматни свещи, с качествен коняк.
Във разговор потънахме интимен
и заиграхме се до сутринта.
Ще бъда джентълменски анонимен
и някои неща ще ви спестя.
На сутринта аферата ни блесна.
Прегърнати заспали сме напук.
Безжалостно вратата някой тресна.
И този някой беше ù съпруг.
Защракаха камери и обективи:
грехът ни бе увековечен.
Лежахме ние - ни умрели, нито живи -
мишени на съпруга разярен.
А после натовариха ме във багажник
горили две - брат`чеди на Кинг-Конг.
Успях докрая "Отче наш..." да кажа
и вече чувах на камбани звон.
Свестих се ненадейно във прекрасен,
елитен и шикозен ресторант.
Мъжът ù ангажирал беше маса,
покани ме възторжено засмян.
"Седни да пием, мъжки, няма грешка.
Отдавна искам да се разведа.
Била е твойта нощ с жена ми тежка,
но... от вещицата ти ме отърва.
Че имам младо гадже като пъпка,
а все не мога да се разведа...
Добре, че ти направи тази стъпка..
И снимки имаме... за пред съда.
Да пием, друже мили, за жените!
Без тях мъжете никак не вървим...
Макар че триста дяволи във тях са скрити
обичаме ги. И боготворим! "
© Нина Чилиянска All rights reserved.
