Такъв живот не ти желая, сине -
облечен в недоимък и сълзи,
да молиш всеки празник да премине,
защото си без нужните пари.
Да знаеш, че детето те разбира,
но мъката по детски го кълве.
С надежда за подарък все се взира,
а ти размахваш празните ръце.
Да гледаш зад витрините разкоши
и хора с чанти, сякаш е война,
а ти мечти единствено да носиш
и да се хвалиш, че си със душа. ...