Предпразничен съвет към сина ми
Такъв живот не ти желая, сине -
облечен в недоимък и сълзи,
да молиш всеки празник да премине,
защото си без нужните пари.
Да знаеш, че детето те разбира,
но мъката по детски го кълве.
С надежда за подарък все се взира,
а ти размахваш празните ръце.
Да гледаш зад витрините разкоши
и хора с чанти, сякаш е война,
а ти мечти единствено да носиш
и да се хвалиш, че си със душа.
Не искам да се гърчиш във тревога,
преглътнал пак поредната лъжа...
Кого не молих сине, даже Бога,
но Той Господно някак премълча...
Такъв живот съвсем ще те обърка.
Дано за теб поне се подреди!
Помни, че всеки носи своя църква -
на нея, сине, само се моли!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
