Тази нощ ще те чакам по усет,
ще разтворя прашният тефтер на сърцето си
и ще отменя всички насрочени аутопсии,
за да мога да съм само твой.
Ще прикова вълнението си с въжетата на моето очакване
и пулсът ми ще стане ритъм,
с който старателно ще отброявам минутите, прекарани с теб.
Накрая ти ще си отидеш,
а аз ще напиша поредната неизпята песен,
родена от незнанието ми да те задържа до себе си.
Представяш ли си колко пъти съм те пожелавал,
след като вече нямам тишина във себе си...