Jul 3, 2011, 11:30 PM
Представа за усет
Тази нощ ще те чакам по усет,
ще разтворя прашният тефтер на сърцето си
и ще отменя всички насрочени аутопсии,
за да мога да съм само твой.
Ще прикова вълнението си с въжетата на моето очакване
и пулсът ми ще стане ритъм,
с който старателно ще отброявам минутите, прекарани с теб.
Накрая ти ще си отидеш,
а аз ще напиша поредната неизпята песен,
родена от незнанието ми да те задържа до себе си.
Представяш ли си колко пъти съм те пожелавал,
след като вече нямам тишина във себе си...
© Доменико Дагостино All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
... Хем ми е горещо, хем не ме свърта на едно място!:}
Браво! -
Започва мн добре. накрая не ми допада. Според мен трябва да се изиграе по-добре с ритъма на места (към края).
Финалните редове заслужават да са по-добри. -
е... това е просто страхотно...
Доменико, красиво изразено чувство..
макар, че ме и натъжи...
сърдечно.. -
Много красиво, браво!!!
-
Докосващо и дълбоко.
-
Мъдро, красиво и тъжно!
-
Загубен душевен покой, вътрешна борба, взиране в нещо недостижимо...
-
Искам да го чета още и още!
-
...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
родена от незнанието ми да те задържа до себе си.
Хареса ми много!